Ускоряващото се разширяване на Вселената е втората голяма заблуда във физиката на ХХ-ти век (най-голямата заблуда е “Специалната теория на относителността”).
Както заблудата „Специална теория на относителността“ е вследствие от погрешното твърдение, че „скоростта на светлината е една и съща за всички инерционни отправни системи“, така и заблудата „Ускоряващото се разширяване на Вселената“ е вследствие от погрешното твърдение, че съществува Доплеров ефект при електромагнитните вълни (по погрешна аналогия с механичните вълни, които са осцилации на материални частици) – виж „ПРОБЛЕМ 5: Приемането за „Доплеров ефект“ при електромагнитни (нематериални) вълни“.
Ускоряващото се разширяване на Вселената несъмнено е проблем във физиката, защото е нелогично Вселената да се разширява, въпреки съществуващото и безспорно доказано универсално привличане (законът на Нютон за всемирното привличане). Съвременната физика се опитва да обясни заблудата за „ускоряващото се разширяване на Вселената” с мита за „тъмната енергия” (чиято природа е необяснима дори за самите съвременни космолози), както и с наличието на нелогично висок процент на някакъв неизвестен вид „тъмна материя“ във Вселената.
Проблемът за „Ускоряващото се разширяване на Вселената” е решен в монографията “Accelerating Expansion of the Universe – the Reasonable Alternative”.
Весто Мелвин Слайфър е американският астроном, който пръв докладва за наблюдаваното отместване на спектралните линии на електромагнитно лъчение (на светлина), идващо от далечни галактики. Предположението на Слайфър, че наблюдаваното червено отместване „сякаш причинено от скорост, но може би се дължи на някаква друга причина“, остава валидно за съвременната физика досега, въпреки че според Едуин Хъбъл червеното отместване „представлява непризнат досега принцип на природата“.
Приемането на предположението, че „червеното отместване“ се дължи на скоростта (поради недоказаното твърдение, че ефектът на Доплер съществува при електромагнитните вълни), всъщност е брилянтен пример за това как едно недоказано предположение се възприема като научна истина без никакви експериментални доказателства! В монографията е представено и истинското обяснение на неправилно наречения „Доплеров радар” с динамичната интерпретация на Шрьодингер, както и неопровержими контрааргументи за съществуването на Доплеровия ефект при електромагнитните вълни.
Всъщност научният принос на тази монография е, че се обосновава истинско обяснение (другата причина) за наблюдаваното червено отместване на спектралните линии на електромагнитното лъчение, идващо от далечни галактики, базирано на изведената „енергийно-пространствена връзка“. Това обяснение е в пълно съответствие със закона на Нютон за всемирното привличане, с астрономическите наблюдения, както и се доказва от триизмерното картографиране на огромна част от Вселената, от анализа на движението на впечатляващ брой галактики от екипа на американския астроном Сандра Фабер. Друг научен принос на тази монография е, че безспорно става ясно, че всички тези „научни“ хипотези за съществуването на „тъмна енергия“ и „тъмна материя“ са излишни измислици, които вече не трябва да се поддържат от съвременната физика! В този смисъл е и заключението на професор Карл Попър, че в съвременната физика „една теория трябва да бъде фалшифицируема, за да бъде научна“!
Нека разгледаме следната логика:
Факти:
1) Атомните часовници тиктакат по-бързо високо в планините. т.е. честотата на излъченото електромагнитно излъчване се увеличава в области с по-нисък интензитет на гравитационното поле.
2) Изместването на спектралните серии на водорода в спектъра на електромагнитното лъчение, излъчвано от повърхността на близките звезди, е еднакво – независимо от размера (масата) на звездата. Т.е., въпреки че честотата на излъчваното електромагнитно лъчение е различна поради различната сила на гравитацията на повърхността на различните звезди, то винаги достига до повърхността на Земята, сякаш е било излъчено от повърхността на Земята.
Заключение 1 (случаят на статична Вселена):
• Честотата на излъчваното електромагнитно излъчване е в пълен синхрон с интензитета на гравитационното поле в мястото на излъчване.
• Честотата на разпространяващото се електромагнитно лъчение се променя в пълен синхрон с интензитета на гравитационното поле в областите, през които преминава.
• По този начин честотата на електромагнитното излъчване, достигащо повърхността на Земята, е това, което се очаква – сякаш е било излъчено тук, на повърхността на Земята.
Заключение 2:
Енергията на квантите е пропорционална на честотата (E = ћ.v). Т.е., енергията на квантите се променя, когато преминават през области с различен интензитет на гравитационното поле. Тоест те отдават част от енергията си на “празното пространство”, вакуума (средата на разпространение на електромагнитното излъчване) при навлизане в области с по-силна гравитация, а част от енергията им се връщат обратно от “празното пространство” при навлизане в области с по-слаба гравитация!
Заключение 3:
Оказва се, че вакуумът (така нареченото „празно пространство“) е компресирана от основните сили на природата енергия!
(малко встрани от темата: Гравитационните сили (1) привличат всеки две тела с маса (законът на Нютон за всеобщото притегляне) и (2) компресират „празното пространство“, което се оказва енергия! Вакуумът („празното пространство“) не може се привежда в движение, защото няма маса – заедно с небесното тяло се движи само изкривяването на пространството. При движението на небесното тяло във Вселената интензитетът на гравитационното поле остава практически постоянен на повърхността му, където доминира гравитацията от причинена от масата на самото тяло. Ето защо скоростта на светлината във вакуум (която зависи от интензитета на гравитационното поле във всяка определена област) остава една и съща (постоянна), когато Земята обикаля около Слънцето и се движи със Слънчевата система в галактиката (вижте страницата „Анализ на прославения „Експеримент Майкълсън-Морли“)!)
Заключение 4 (случаят на разширяваща се или свиваща се Вселена):
Ако по време на разпространението на квантите в пространството Вселената се разширява, то пристигащите на повърхността на Земята кванти от далечни галактики ще бъдат с по-висока енергия (резултантната енергия ще е “предадена” към тях от разширяващото се пространство по времето на пътуване – ще е по-висока). Това означава изместване на честотата към синия спектър (E = ћ.v).
Ако по време на разпространението на квантите в пространството Вселената се свива, то квантите, пристигащи на повърхността на Земята от далечни галактики, ще бъдат с по-ниска енергия (резултантната енергия ще е “отнета” от тях от свиващото се пространство по време на пътуването – ще е по-ниска). Това означава червено отместване на честотата (E = ћ.v).
Колкото по-дълго пътуват квантите (от по-далечни галактики), толкова повече енергия ще бъде взета от тях – толкова по-голямо е червеното отместване!
Главен ИЗВОД:
Оказва се (шокиращо), че Вселената се свива!… Това заключение се потвърждава от откритието на екипа на американския астроном Сандра Фабер:
Картографирайки огромен регион от Вселената, включително нашата галактика, те откриха, че всички галактики се движат приблизително успоредно, като голяма река от галактики, с около 600 километра в секунда, насочвайки се към много, много голям суперклъстер, супер-суперклъстер от галактики – суперкуп от истинска материя. Те нарекоха този суперсуперклъстер от галактики „Великият атрактор“.
Да, Вселената се свива – и няма нужда от измислици като “тъмна материя” и “тъмна енергия”!!!!!!!!
Съвременната физика се опитва да обясни заблудата за „ускоряващото се разширяване на Вселената” с необяснимата фикция за „тъмната енергия” (чиято природа е необяснима дори за самите съвременни космолози), както и с наличието на нелогично висок процент на някакъв непознат вид „тъмна материя“ във Вселената!
p.s.: През целия си живот Хъбъл не подкрепя предположението на Весто Мелвин Слифър, че „червеното изместване“ е „скоростно изместване“ (резултат от ефекта на Доплер), което обаче е ефект на механични вълни, но не на електромагнитните вълни!
Това е „енергийно-пространствената връзка“, съществуваща в енергийно-пространствено-времевия континуум на Вселената – „непризнатият принцип на природата“, както е вярвал Едуин Хъбъл!
Даденото окончателно заключение е, че наблюдаваното „червено отместване“ всъщност показва, че Вселената е в етап на „ускоряващо се свиване“, което всъщност е доказано от екипа на американския астроном Сандра Фабер. Това е безспорният аргумент, че Нобеловата награда за физика за 2011 г. е трябвало да бъде присъдена на професор Сандра Фабер и нейните колеги:
„за откритията, доказващи, че Вселената е в етап на свиване към региона на глобално привличане на Вселената (наречен „Големият атрактор“) и че това свиване се ускорява поради увеличаването на входящата материя в този регион на глобалното привличане и поради намаляването на разстоянието на движещите се галактики към този регион”.
=> към уеб страницата “ПРОБЛЕМИТЕ ВЪВ ФИЗИКАТА“
UNDER CONSTRUCTION