Съществуващите „парадокси“ във физиката са всъщност следствие или опит за неправилно обяснение на физическата реалност. Парадоксът на близнаците и други времеви парадокси са свързани с теорията на относителността. Много парадокси са свързани с теоремите на Гьодел за непълнотата.
Но ето някои абсурди, за които никой не се замисля, но които всеки вижда…
За възрастта на Вселената
Ако някой твърди, че възрастта на Вселената е 13 или 15 милиарда години, то защо не си зададе въпроса: „Къде във Вселената използваната единица време за това твърдение е дефинирана?“. Очевидно е, че продължителността на една година на планетата Земя, може да бъде равна на една „секунда“ в райони с изключително силно гравитационно поле.
Заключение: Когато говорим за възрастта на цялата Вселена, като използваме единицата за време, определена на повърхността на малка планета в Слънчевата система – всяко такова твърдение няма смисъл!
За единицата за дължина „светлинна година“
Светлинната година е единица за дължина, която се използва в астрономията, и е определена от Международния астрономически съюз (IAU) като разстоянието, което светлината изминава във вакуум за една юлианска година (365,25 дни).
Единицата „светлинна година“ се основава на поддържаното от съвременната физика схващане, че скоростта на светлината във вакуум е константа за цялата Вселена – че е константа за всяка локална област във Вселената, независимо от силата на гравитацията. Както бе отбелязано, експериментално е установено, че скоростта на светлината във вакуум (и на всяко електромагнитно лъчение) е по-ниска в области със силна гравитация (близо до Слънцето). Предложени са и нови експерименти, които могат да установят този факт.
Ето защо, зависимостта на промяната на скоростта на светлината от силата на гравитацията (от интензитета на гравитационното поле) е природен закон, който тепърва предстои да бъде дефиниран.
Заключение: Използването на единицата за дължина „светлинна година“, трябва да се преустанови!