Доказателства за погрешното приемане от съвременната физика за „червеното отместване“ и „синьото отместване“ на честотата на електромагнитното лъчение, дължащо се на „ефекта на Доплер“.
Нека първо отговорим на въпроса защо пространството е неподвижно – както на микро-, така и на макро- ниво. Това всъщност е следствие от Закона за универсалната гравитация на Нютон:
Пространството няма маса и следователно гравитационната сила въздействаща върху пространството е равна на нула и не може да приведе пространството в движение!
Можем да осъзнаем:
Механичните (материалните) вълни могат да бъдат породени само в среди (вещества), които имат еластичност и инерция (момент). В случай на механични вълни, частици от материята осцилират (вибрират) по отношение на равновесно положение (равновесна точка – „equilibrium position“) в стационарното пространство, като предават енергия (момент) на съседните материални частици в посока на разпространение на вълната. По този начин, материалните частици не се движат заедно с вълната – само енергия се транспортира в посока на разпространение на вълната. Обменът на енергия на вибрираща частица с частици, които не са в посоката на разпространение на механичната вълна е загуба на енергия за вълната, която ограничава (лимитира) разстоянието, до което вълната се разпространява. Ако разгледаме разпространението на звукова вълна, причинена от движещ се източник в стационарно пространство (по отношение на приемника) – например движещ се високоговорител, тогава броят на достигналите трептения до приемника за единица време (честотата измерена от приемника), ще зависи от скоростта на източника по отношение на приемника. Това е Доплеровият ефект.
В случая на електромагнитните вълни, обаче, в стационарното пространство няма вибрации на кванти (фотони). Квантът се излъчва със строго фиксирана енергия (честота), която не зависи от скоростта на движение на излъчващия атом в стационарното пространство. Квантите (фотоните) се разпространяват (движат) през стационарното пространство при определена скорост и с определена честота (енергия), ако няма смяна на импулса при сблъсък. Енергията (честотата) на фотоните (квантите), както и скоростта на квантите в стационарното пространство, не зависят от скоростта на източника в стационарното пространство спрямо приемника! Следователно ефектът на Доплер в случай на електромагнитни вълни не съществува!
Доплеровият ефект е ефект на механичните вълни, които са вибрации на частици материя. Доплеровият ефект (или доплеровото отместване) е промяната на честотата и дължината на вълната на механичната вълна за наблюдател, който се движи относително на източника на вълната. Тя носи името на австрийския физик Кристиан Доплер, който описва явлението през 1842 година въз основа на проведените от него изследвания със звукови вълни. Трептенията на материалните частици се предават в пространството, но само трептенията – без самите частици да се придвижват от източника към приемника.
Обаче, електромагнитните вълни нямат материален характер – те са вибрации на електромагнитното поле, което съществува върху самото пространство. Електромагнитното лъчение има вълново-корпускулярен характер, едновременно се проявява като вълна и като поток от кванти – малки енергийни пакети електромагнитно лъчение. Енергията на всеки емитиран или абсорбиран квант от определен атом се дава от съотношението на Макс Планк. Тя е равна на разликата между енергийните нива на участващата двойка квантови енергийни състояния на атома (Ephoton = E2 – E1 = ħ ν), където ν е честотата, ħ е константата на Планк и Ephoton е енергията на кванта (фотона). С други думи, “квантовите енергийни състояния” на един атом са фиксирани, поради което енергията и честотата на емитираните фотони е фиксирана и не зависи от скоростта на движение на излъчващия атом в области с еднакъв и непроменлив интензитет на гравитационното поле. Така че не е допустимо да се прави аналогия с механичните вълни за наличие на „Доплеров ефект“ при електромагнитното лъчение.
Ако съществуваше „Доплеров ефект“ при електромагнитните вълни, то ще наблюдаваме разлика в приеманата честота от прецизен източник в посока „Изток-Запад“ и „Запад-Изток“, както и през деня и нощта (вследствие движението на Земята по орбитата си около Слънцето). Такъв ефект обаче не се наблюдава …
Честотата, дължината на вълната и скоростта на излъчените кванти (фотони) не се променят при разпространението им в област, където интензитетът на гравитационното поле е един и същ. Квантите могат да преминат през дадено вещество, ако енергията им е достатъчно висока; могат да бъдат погълнати (абсорбирани) от веществото; но могат и да бъдат отразени. Когато квантите са отразени от движещо се материално тяло, тяхната честота (енергия) се променя, ако енергията (честотата) на електромагнитния квант е съпоставима с момента на движещия се обект. Всеки атом от движещото се тяло притежава количество на движение (момент). При сблъсъка на фотона с движещ се атом, има енергиен обмен. Енергията на отразения фотон се променя в зависимост от момента на атома (т.е. от скоростта и посоката на движение на материалното тяло). Това означава, че честотата на отразения фотон е променена, защото (ΔE = ħ.Δν) , където Δν е промяната на честотата, и ħ е константата на Планк. Всъщност, скоростта на фотона остава същата (c= λν) , обаче неговата честота ν и дължина на вълната λ се променят. Такъв е случаят с неправилно наречения „Доплеров радар“ или „Доплеров лазерен пистолет“, като резултатът не се дължи на „ефекта на Доплер“!
Заключение: Твърдението, че съществува „Доплеров ефект“ при електромагнитните вълни (че движението на източника на електромагнитно лъчение предизвиква „червено отместване“ или „синьо отместване“ на честотата на електромагнитното лъчение) – е друга заблуда в съвременната физика.
Както е илюстрирано в подраздел 10.2 на електронната книга “The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century”©, published at Smashwords and at Amazon, изместване на честотата на електромагнитен сигнал излъчван от космическа сонда, се наблюдава отчетливо при преминаването ѝ през гравитационно поле със силно променящ се интензитет (например, наблюдавано при спускане на сонда към повърхността на планета от Слънчевата система). В този случай, градиентът на изменение на интензитета на гравитационното поле, през което сондата преминава, е висок. Обаче това изместване не се дължи на ефекта на Доплер.
Доказателство, че няма ефект на Доплер при електромагнитните вълни е, че промяна в честотата се наблюдава само при отразяване на електромагнитните вълни (когато квантите се сблъскват с атомите на движещото се материално тяло)! В случаите на движение на източника на радиация спрямо наблюдателя не се наблюдава червено отместване!
Ако това изместване се дължи на ефекта на Доплер, то приеманата честота от излъчван електромагнитен сигнал от космическа сонда (която обикаля около планетата в еквипотенциална орбита) ще се измества при всяка половин обиколка на космическата сонда около планетата. Обаче, такъв ефект не се наблюдава… Наблюдава се обаче изместване (намаляване на честотата – redshift), когато космическа сонда се спуска към повърхността на планетата (в посока на увеличаване на интензитета на гравитационното поле) – (виж предходния параграф).
Весто Мелвин Слайфър е американският астроном, извършил първите наблюдения на изместването на спектралните линии на електромагнитното лъчение (на светлината), идващо от далечни галактики. През септември 1912 г., в уводния том на бюлетина на обсерваторията Лоуел, в в „Радиалната скорост на мъглявината Андромеда“, Слайфър съобщава:
„Величината на тази скорост, която е най-голямата наблюдавана досега, повдига въпроса дали отместването се дължи на скорост, или може да не се дължи на някаква друга причина, но аз вярвам, че в момента нямаме друго тълкуване за това.“ (Slipher, 1912 г. ).
Червеното изместване на електромагнитното лъчение идващо от далечни галактики, се дължи на „енергийно-пространствената връзка“, съществуваща в енергийно-пространствено-времевия континуум на Вселената. Това е „непознатият принцип на природата“, в както е вярвал и Едуин Хъбъл! Този принцип е обоснован в монографията „Ускореното свиване на Вселената – разумната алтернатива”.
Истинското експериментално доказателство, че Вселената се свива, е откритието на екипа на американския астроном Сандра Фейбър: картографирайки огромен регион от Вселената, включително нашата галактика, те откриват, че всички галактики се движат приблизително успоредно, като голяма река от галактики, с около 600 километра в секунда, насочващи се към много, много голям суперкуп, супер-суперклъстер от галактики – суперклъстер от истинска материя. Те наричат този супер-суперклъстер от галактики „Великият привлекател“ (the “Great Attractor”).
Да, Вселената се свива – и няма нужда от измислици като “тъмна материя” и “тъмна енергия”!!!!!!!!
Пренебрегвайки Закона за всеобщото привличане на Нютон, съвременната физика се опитва да обясни заблудата за „ускоряващото се разширяване на Вселената“ с необяснимата измислица за съществуване на „тъмна енергия“ (чиято природа е необяснима дори за съвременните космолози!