Гравитационното червено изместване – доказателство за невярното приемане от съвременната физика.
Нека сега да видим какво е гравитационното червено отместване за съвременната физика.
1) Според енциклопедия Британика (https://www.britannica.com/science/astronomy/The-techniques-of-astronomy#ref1211541):
„Третият ефект от общата теория на относителността, предсказан от Айнщайн, е гравитационното червено отместване. Светлината, идваща от компактен масивен обект би трябвало да бъде леко отместена към червената страна на спектъра (към по-ниска честота); т.е., светлината трябва да има по-голяма дължина на вълната.“
Ако честотата на всяко електромагнитно лъчение намалява при отдалечаването му от компактния масивен обект, то продължителността на един времеви период ще се увеличава. Тъй като:
„Секундата е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, което съответства на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133, в покой, при термодинамична температура от 0oК.“ (13th meeting of the CGPM, Resolution 1, 1967/68).
, то следва, че продължителността на една секунда ще се увеличава. Следователно,
според енциклопедия Британика, при отдалечаването от компактния масивен обект, времето ще тече по-бавно – а това е в противоречие с изводите на общата теория на относителността, а не е „Третият ефект от общата теория на относителността, предсказана от Айнщайн“ (според енциклопедия Британика).
Тук трябва да имаме предвид един важен факт. А това е, че ако честотата на едно електромагнитно лъчение се измерва посредством измервателната единица „секунда“, дефинирана чрез честотата на електромагнитното лъчение – то при промяна на тази честота, измерената стойност на честота винаги ще е една и съща. Анализът на измерването на честотата с измервателни единици дефинирани в области с различен интензитет на гравитационното поле е представен в електронното издание на книгата „The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century“.
2) Според Wikipedia, (https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_redshift):
„В астрофизиката, гравитационното червено отместване, или отместването на Айнщайн, е процесът, при който електромагнитното лъчение, идващо от източник в гравитационно поле, намалява честота си, или се отмества към червената страна на спектъра, когато се наблюдава в регион с по-голям гравитационен потенциал. Това е пряк резултат от гравитационното забавяне на времето – ако човек е извън изолирания гравитационен източник, скоростта, с която времето тече, се увеличава, когато човек се отдалечи от този източник.“
Забележка: Този параграф през 2019 беше премахнат от тази страница на Wikipedia.
Очевидно второто изречение от този цитат от Wikipedia противоречи на първото изречение.
Ако „електромагнитното лъчение, идващо от източник в гравитационно поле, намалява честота си“, то продължителността на един негов период се увеличава (т.е. продължителността на една секунда се увеличава), което означава че времето ще тече по-бавно „когато човек се отдалечи от този източник“. Следователно, твърдението за гравитационното червено отместване в първото изречение противоречи с твърдението във второто изречение (второто изречение е в съответствие с изводите на общата теория на относителността).
Заключение: Поддържаното твърдение за гравитационно червено отместване на електромагнитно лъчение при напущане на област на силно гравитационно поле около компактен масивен обект, е голяма заблуда. Всъщност, влиянието на гравитацията върху разпространението на електромагнитното лъчение и върху електромагнитните свойства на атомите), е разгледано в монографията “Специалната теория на относителността – най-голямата заблуда във физиката на XX-ти век” (ISBN 978-954-651-305-2), както и в електронната книга “The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century” ©, публикувана в Smashwords и в Amazon. Оказва се, че въз основа на логиката залегнала в идеята на Общата теория на относителността, излъчените фотони от даден атом са в съответствие с интензитета на гравитационното поле, където се намира атома (повърхността на съответната звезда). При разпространението на фотона, неговата честота, дължина на вълната и скорост във вакуум се увеличават в зоните със слаба гравитация, и съответно намаляват при навлизане в зони със силна гравитация. В този смисъл, може да бъде въведено понятието „плътност на вакуума“, като тази плътност зависи от интензитета на гравитационното поле. Това понятие е в съответствие с понятието „електромагнитна енергия за единица обем“ (виж „u“ във формула (26)). Честотата, дължината на вълната, както и скоростта на електромагнитното лъчение (на светлината) зависят от интензитета на гравитационното поле, от „плътността на вакуума“. При пристигането си (например на повърхността на Земята), честотата, дължината на вълната и скоростта на фотоните във вакуум отново ще са в съответствие с интензитета на гравитационното поле на повърхността на Земята. Енергията на фотона (неговата честота) отново ще съответстват на прехода между същите свръхфини нива на основното състояние на същия атом.(например на атома на водорода).
Ако съществуваше гравитационно отместване в смисъла на приетото от съвременната физика, то емисионният спектър на водородния атом, който е разделен на серия спектрални линии, съответстващи на специфичните преходи между енергийните нива на водородния атом (водородната спектрална серия), би бил различен за всяка звезда, в зависимост от масата на звездата, определяща гравитацията ѝ. Но такава зависимост не е регистрирана!
Въпреки това, изместване на честотата на електромагнитното лъчение се наблюдава. В гореспоменатата монография, в раздела “Тезис за поведението на електромагнитното лъчение в гравитационното поле на Вселената”, е отбелязано:
Твърдение 10) Честотата на електромагнитното лъчение е изместена при излъчването ѝ от движещ се отдалечен обект, ако източникът на лъчението преминава (по време на излъчването) през области, където интензитетът на гравитационното поле е различен или се променя.
• При преминаване на източника на лъчението през области, където интензитетът на гравитационното поле се променя по-силно (по-висок градиент на промяна на интензитета), изместването на честотата на излъченото електромагнитно лъчение ще е по-голяма.
• В зависимост от посоката на промяна на интензитета на гравитационното поле през което източникът електромагнитното лъчение преминава, се наблюдава изместване на честотата към червения край на спектъра (намаляване на честотата), или към синия край на спектъра (увеличаване на честотата). Така, при спускане на космическа сонда към повърхността на планета (в посока на увеличаване на интензитета на гравитационното поле) се наблюдава „червено“ изместване на излъчвания от сондата електромагнитен сигнал, а при напущане на пределите на Слънчевата система (случаят с „аномалиите в ускорението“ на „Пионер-10“ и „Пионер-11“), се наблюдава „синьо“ изместване.
• Обаче, изместването на честотата на излъчвания електромагнитен сигнал при преминаване на източника през области с различен (или променящ се) градиент на интензитета на гравитационното поле, не е свързано с ефекта на Доплер (изместване на честотата при механичните вълни в зависимост от скоростта на източника на лъчението).
“Pound-Rebka Experiment” е известен като един от класическите тестове на общата теория на относителността – “експеримент за гравитационно червено отместване”, който измерва промяната на честотата на светлината, движеща се в гравитационно поле. Експериментът е доста сложен в техническите си детайли, което позволява да се получат различни резултати при промяна например на усилването на някои от усилвателите (… за да се докажат различни твърдения). “Доказаното” твърдение в този експеримент е, че фотоните променят своята честота. Твърдението е, че когато фотоните излъчени от върха на кулата на
Jefferson лабораторията на университета Harvard се измерват на долу, техните дължини на вълните са намалели (изместени към синята част на спектъра – blue-shifted“). Това означава, че честотата на фотоните се увеличава, когато пътуват към повърхността на Земята. Но вече е доказано, че атомните часовници вървят по-бързо в планините (по-бавно на морското равнище! Това парадокс ли е?
Както беше отбелязано в „За някои парадокси и абсурди във физиката и космологията“, съществуващите „парадокси“ във физиката са всъщност последица или опит за неправилно обяснение на физическата реалност.