– oсъзнаване на смисъла на Лоренцовите трансфорамции –
Резюме:
В тази уеб страница се разбулва смисъла на Лоренцовите трансформации.
Лоренцовите трансформации са всъщност само едно математическо решение
на една напълно чисто математическа задача:
„Как получените числени стойности от измерването на скоростта на движещ се обект могат да бъдат еднакви за всяка от двете инерционни отправни системи, които са в състояние на праволинейно движение с постоянна скорост една спрямо друга“ – т.е., че “скоростта на светлината да бъде една и съща и за двете отправни системи”!
Решаването на тази задача е било необходимо за да се намери обяснение на “неочаквания” и “необясним” резултат от експеримента “Майкелсън-Морли”, който не установява разлика в скоростта на светлината при движението на Земята по орбитата си около Слънцето. За да се получат едни и същи числени стойности при измерването на скоростта на движещ се обект за всяка от двете инерционни референтни системи, които са в състояние на праволинейно движение с постоянна скорост една спрямо друга , се предполагало, че дължината на движещ се обект се измерва като по-къса от дължината, измерена в отправната система на покой на обекта. Това е известно още като свиване на Лоренц или свиване на Лоренц-Фицджералд. Предположението, че измервателните единици за дължина и време (“метърът” и “секундата”), се променят в зависимост от скоростта на движещото се тяло е това, което е довело до трансформациите на Лоренц като алтернатива на трансформациите на Галилей! Но тук трябва да осъзнаем, че ако променяме единиците за измерване в едно уравнение на теоретичната физика, ние можем да докажем каквото си пожелаем (дори и абсурди)!
Истинската причина за “неочаквания” и “необяснимия” резултат на експеримента “Майкелсън-Морли” е представена в “Анализа на прочутия експеримент “Michelson-Morley”. Този анализ доказва, че Лоренцовите трансформации всъщност не са били необходими.
В практиката на почти всеки инженер със специалност “КИПи А” възниква необходимостта от решаване на следния проблем – когато по някаква причина измерената числена стойност на физична величина трябва да бъде променена (преобразувана) до друга (желана) стойност. Най-лесният начин е, ако е възможно, да се промени мярката (скалата на някоя измервателна единица) с подходящ коефициент.
В глава 20 на монографията „Специалната теория на относителността ─ най-голямата заблуда във физиката на 20-ти век“ е представен мисловен експеримент, разкриващ същността на трансформациите на Лоренц и специалната теория на относителността. Представеният мисловен експеримент се основава на любимите експерименти на Айнщайн. Представено е друго решение на гореспоменатата задача. Предложена е друга трансформация, наречена “КИПи А трансформация”, която разглежда не само големината, но и посоката на скоростта на произволно движещо се тяло. Двете решения се сравняват.
Изводът обаче е ясен:
двете решения имат математическа стойност в областта на математиката, но не могат да бъдат приложени в областта на физиката, защото не съответстват на физическата реалност!
И като финално заключение от демонстрирания мисловен експеримент, може да се каже, че:
това е илюстрация, която показва как научната представа за съществуващата физическа реалност може да бъде изкривена…