| ПРОБЛЕМ 1: Постоянството на скоростта на светлината

Съдържанието на тази уеб страница е откъси от публикуваните в България книги Специалната теория на относителността – най-голямата заблуда във физиката на XX-ти век и The Special Theory of Relativity – a Classical Review, които почти съответстват на електронната книга “The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century”©, публикувана в Smashwords и в Amazon.

Постулатът, че „скоростта на светлината е постоянна за всички инерционни отправни системи“ , е основният камък на специалната теория на относителността. Разкриването на същността на специалната теория на относителността е показана на уеб страницата “Анализ на статията “За електродинамиката на движещите се тела ””.

За да разкрием поведението на електромагнитното лъчение, трябва да осъзнаем следната реалност:

Първо:

Законът всеобщото привличане на Нютон (Newton’s law of universal gravitation) гласи, че във Вселената всяка частица или тяло с маса m1 привлича всяка друга частица или тяло (с маса m2) със сила, която е пряко пропорционална на произведението на техните маси (m1 и m2), и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между техните центрове (r), където G е гравитационната константа:

Трябва да осъзнаем, че законът за универсалната гравитация на Нютон (за всеобщото привличане), има друго важно значение:

  • от този закон става ясно, че пространството е неподвижно – това означава, че „вакуумът е стационарен“. Това е неоспоримо, защото вакуумът няма маса, и следователно гравитационните сили не го привличат (пространството не се върти със Земята, а само материалните тела и молекулите в атмосферата).

Второ:

Поведението на електромагнитното лъчение трябва да се разглежда в два аспекта:

  • в области с еднакъв интензитет (сила) на гравитационното поле;
  • в райони с различен интензитет (сила) на гравитационното поле.

1.Скоростта на светлината в области с еднакъв интензитет (сила) на гравитационното поле

В области с еднакъв интензитет (сила) на гравитационното поле, скоростта на светлината във вакуум (по отношение на стационарното пространство) е постоянна.

Обаче скоростта на светлината (на целия спектър на електромагнитното лъчение) е различна по отношение на движещите се отправни системи в стационарното пространство. Тази реалност се потвърждава от:

• експериментите „Еднопосочно измерване на скоростта на светлината“,
• „експериментът на Sagnac“,
• „експериментът Michelson-Gale-Pearson”.

които са анализирани по-долу с помощта на класическата механика и относителността на Галилей (виж връзките).

Анализира се и причината, поради която прочутият експеримент “Майкелсън-Морли” не може да фиксира съществуващата разлика в скоростта на светлината в отправната система, свързана с движещата се повърхност на Земята в стационарното пространство.

2. Скоростта на светлината в райони с еднакъв интензитет (сила) на гравитационното поле

Скоростта на светлината във вакуум зависи от интензитета на гравитационното поле. В райони с различна интензивност (сила) на гравитационното поле скоростта на светлината във вакуум (по отношение на стационарното пространство) е различна:

  • скоростта на светлината във вакуум е по-висока в области с по-ниска
    интензивност (сила) на гравитационното поле, което е доказано от регистрираните аномалии в ускоренията на космическите сонди “Pioneer 10”, “Pioneer 11”, “Galileo”, “Ulysses”…
    “очакваното време на пътуване на комуникационните електромагнитни сигнали между космическия кораб и Земята (на базата на приетото постоянство на скоростта на електромагнитното лъчение във вакуум), се оказва много повече от реалното време за пътуване. Така ние регистрираме намаляване на скоростта (привличане назад към Слънцето, аномалия в ускорението), с отдалечаването на кораба от Слънцето.” (Sharlanov, 2011).

Тази реалност е фиксирана от американския астрофизик Irwin Shapiro (Ървин Шапиро) – така нареченото “Шапиро време-забавяне” (Shapiro time delay effect), докладвано през 1964 г. (виж тук анализа на американския астрофизик) …, и е потвърдена много точно с използването на контролирани транспондери на борда на корабите “Mariner-6” и “Mariner-7” , когато те обикалят около планетата Марс.

Но скоростта на светлината във вакуум не се променя, когато Земята пътува в орбитата си около Слънцето (и заедно със Слънчевата система в Галактиката), защото интензитета (силата) на гравитационното поле на повърхността на Земята остава една и съща. Скоростта на светлината във вакуум зависи само от силата на гравитацията (виж отново тук), което всъщност и Айнщайн публикува в “On the Influence of Gravitation on the Propagation of Light”, като зависимост на скоростта на светлината във вакуум от гравитационния потенциал. Това е причината, поради която при всички експерименти със скоростта на светлината не може да се регистрира промяна на скоростта на светлината във вакуум (защото няма такава промяна в област с еднакъв интензитет на гравитационното поле). Експериментите обаче регистрират различна скорост на скоростта на светлината по отношение на движещите се отправни системи в стационарното пространство. Изключение прави само експериментът на Майкелсън-Морли, който не може да регистрира тази разлика, поради неподходящия идеен проект, вграден в конструкцията на интерферометъра (виж анализа на експеримента “Michelson-Morley”).

Ето защо “експериментът Майкелсън-Морли” всъщност е основната причина за голямата заблуда, че “скоростта на светлината е еднаква във всички инерционни отправни системи”, която е сърцевината на специалната теория на относителността (вж. уеб страницата разкриваща същността на специалната теория на относителността).

The sub-pages are:

  1. Analyses of “One-way measurement of the speed of light”
  2. Analyses of the “Sagnac’s experiment”
  3. Analysis of the “Michelson-Gale-Pearson experiment”
  4. Analysis of the famous blunder “Michelson-Morley experiment”

=> to the parent webpage