Проблемите във физиката са създадени от самите учени и са заобиколени от защитниците си. Когато те не могат да намирят научни аргументи срещу доказателства за несъстоятелност от научна гледна точка, вместо да дискутират погрешното схващане – те реагират с МЪЛЧАНИЕ. Всъщност, защото те вероятно чувстват, че целият им живот ще се окаже загубено време… Обаче, почтеността изисква да се премине на страната на истината, защото напредъкът в науката не може да бъде спрян .
Това е уебсайт, който докосва вечната тема, която вълнува мисълта за човечеството от векове – темата за времето и пространството, за тъканта на Вселената. С общата теория на относителността Айнщайн промени представата за абсолютността на времето и пространството. Тази абсолютност се формира от “локалното” съществуване на човечеството в област с постоянен интензитет на гравитационното поле (на повърхността на планетата Земя).
От една страна, всички експерименти потвърждават, че законите на класическата механика и относителността на Галилео са безспорно валидни в локалната време-пространствена област на нашето съществуване. От друга страна, монографията
“The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century”©, представя един “нов модел на неопределеността във Вселената”. Това е едно ново глобално виждане за физическата реалност във Вселената, където разликата в интензитета на гравитационното поле е невъобразимо голяма и “неопределеността” съществува. не само на “квантовото ниво”, но и на “макронивото на Вселената”.
Може да се каже, че основната ключова дума на монография е „осъзнаване“: Осъзнаването, че всъщност първичните физически константи са приетите от нас единици за измерване, и осъзнаването, че единиците за измерване са плаващи и зависят от интензитета на гравитационното поле. Следователно, и фундаменталните физически константи са плаващи – те се различават в области с различен интензитет на гравитационното поле. Т. е. те се променят в синхрон с промяната на интензитета на гравитационното поле в глобалната физическа реалност във Вселената. Като следствие от факта, че законите на физиката остават същите следва обаче, че получените числени стойности на променените физическите константи остават същите в областите с различна гравитация (в резултат на измерването с променените мерни единици), въпреки реалността, че физическите константи са всъщност променени.
С други думи, в монографията “The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century”© , е показано, че „фундаменталните” физически константи (като скоростта на светлината във вакуум ), са само локални физически константи – т.е. те не са константи в глобалната физическа реалност на Вселената. Това е доказано за първи път експериментално от американският астрофизик Irwin I. Shapiro (Ървин Шапиро) през 1964 г. И други експерименти също потвърждават, че фундаменталните физически константи в действителност се оказват само “локални константи”.
Друго „осъзнаване” с ключово значение се крие в отговора на въпроса: „Каква е разликата между математическите уравнения и уравненията на теоретичната физика?”. Като резултат на това „осъзнаване” следва и логичния извод, че полевите уравнения на общата теория на относителността не могат да бъдат валидни за цялата Вселена (виж тук). Отхвърлянето на съществуващите погрешни схващания и приемания в съвременната физика ще отвори ново бъдеще за физиката и космологията, без „парадокси”, без „неочаквани” и „необясними” резултати от експерименти. Едно погрешно схващане, например, е „наблюдаваният” ефект на Доплер при разпространението на електромагнитните вълни, което е довело до погрешни заключения като „ускореното разширяване на Вселената“ и „високия процент тъмна материя във Вселената“. Като резултат на това „осъзнаване” следва и логичния извод Друго „осъзнаване” с ключово значение се крие в отговора на въпроса: „Каква е разликата между математическите уравнения и уравненията на теоретичната физика?”. От това „осъзнаване” следва и логичния извод, че полевите уравнения на общата теория на относителността не могат да бъдат валидни за цялата Вселена (виж тук). Отхвърлянето на съществуващите погрешни схващания и приемания в съвременната физика ще отвори ново бъдеще на физиката и космологията, без „парадокси”, без „неочаквани” и „необясними” резултати от експерименти. Едно погрешно схващане, например, е „наблюдаваният” ефект на Доплер при разпространението на електромагнитните вълни, което е довело до погрешни заключения като „ускореното разширяване на Вселената“ и „високия процент тъмна материя във Вселената“.
Засегнати проблеми:
Проблем 1: Постоянството на скоростта на светлината.
Проблем 2: Специалната теория на относителността.
Проблем 3: Некоректност на полевите уравнения на Айнщайн в общата теория на относителността.
Проблем 4: Гравитационното червено изместване – възприемането от съвременната физика.
Проблем 5: Приемането за “Доплеров ефект” при електромагнитни (нематериални) вълни.
Проблем 6: Ускореното разширяване на Вселената въпреки всеобщото привлиане във Вселената.
Проблем 7: Тъмната материя във Вселената – за математически изчисления висок процент наличие.
Стартовите решения по предложените теми за дискусия (проблеми във физиката), са представени на съответните страници.