Това са „тестове“, използващи позоваване към недоказани твърдения, които се възприемат като верни, само по несъществуваща аналогия с наистина доказани верни твърдения. Такъв е случаят и с третия, съгласно Robertson (Robertson, 1949), „фундаментален тест“ на специалната теория на относителността:
3. Експериментът на Айвс-Стилуел (Ives-Stilwell).
Според съвременната физика, Айвс-Стилуел експериментът (Ives & Stilwell, 1938), тества влиянието на релативистичното забавяне на времето върху Доплеровото изместване на честотата на електромагнитното лъчение (светлината).
При експеримента се използва
тръба за „канални лъчи“ (смес от водородни йони), която всъщност е газоразрядна
тръба, в която катодът е от перфорирани плочи. Променливотоков изправител,
способен да достави до 30 000 волта, е бил използван за поддържане на висок
отрицателен потенциал, приложен към ускоряващия електрод, през чиито отвори
(канали) преминават ускорените йони излъчващи фотони.
Излъчените фотони от снопа от ускорените
йони и от отразения сноп се наблюдават едновременно с помощта на вдлъбнато
огледало, изместено на 7° от снопа.
Използва се измервателен микроскоп, за да се фиксира изместването на Hβ
спектралната линия от спектралната серия на Балмер (Balmer) от емисионния
спектър на водородния атом. Това изместване се твърдяло, че се дължи на ефекта
на Доплер.
Обаче експериментът Ives-Stilwell от 1938 година, заедно с последващия експеримент през 1941 година, има редица незадоволителни аспекти. Техните експериментални резултати се считат за неубедителни не само в изчерпателния преглед на Wallace Kantor, опитен експериментатор в тази област, публикувал заклщченията си в статията “Inconclusive Doppler Effect Experiments” (Kantor, 1971).
Коректното обяснение на резултатите от експеримента е, че честотата, (което означава енергията) на излъчения квант (фотон), е винаги една и съща, независимо от посоката на движение и скоростта на водородния йон, който го е излъчил. В нашия случай, честотата на излъчения квант от водородния атом съответства само и точно на разликата в енергийните състояния на атома, съответстваща на Hβ спектралната линия от спектралната серия на Балмер (Balmer) – (Ephoton = E2 – E1 = ħ ν), където ν е честотата, ħ е константата на Планк и Е е енергията на кванта (фотона). Обаче енергията на излъчения квант (което означава неговата честота), се променя при сблъсъка с движещия се насреща йон, принадлежащ на движещия се насрещен сноп.
Всъщност експериментът Ives-Stilwell се подчинява на динамичната трактовка на Шрьодингер (Schrӧdinger). Според Шрьодингер, така нареченият „Доплер ефект за фотони“ не е нищо друго, освен едно следствие от енергийния обмен при сблъсъка между атом (в нашия случай на водороден йон) и фотон. Този енергиен обмен зависи от скоростта (количеството на движение) на водородния йон, и от ъгъла между траекториите на сблъскващите се водороден йон и фотон. След сблъсъка, скоростта на фотона остава същата (c0 = λν), обаче неговата енергия (което означава неговата честота), ще е променена – (ΔE = ħ.Δν).
Ето защо, обяснението, че промяната на честотата на електромагнитното лъчение се дължи на „ефекта на Доплер“ – не е вярно:
Ако „ефектът на Доплер“ е валиден при електромагнитните вълни, то честотата на излъчените фотони в посока изток (от стационарен спрямо движещата се повърхност на Земята източник), ще е различна от честотата на излъчените фотони в посока запад, защото скоростта на фотоните е различна!
В уеб страницата (виж тук) се разглежда неправилно нареченият „Доплеров радар“, когато всъщност енергията на кванта се променя при „сблъсък“ с движещ се обект. Доплеровият ефект е ефект на механичните вълни, които са вибрации на материята, а електромагнитните вълни нямат материален характер. Нещо повече – да се твърди „по аналогия“ (за наличие на Доплеров ефект при електромагнитните вълни), без реални аргументи, не е допустимо в науката.
4. Относно Мьосбауер (Mössbauer) ротор-експериментите
които също се считат за потвърждение на „релативистичния Доплер ефект“. Експериментите се основават на ефекта на Mössbauer. Ефектът на Mössbauer, наричан още „безоткатна резонансна абсорбция на гама-лъчи“, е ядрен процес, позволяващ резонансна абсорбция на гама лъчи. Физическият феномен е открит от Рудолф Мьосбауер през 1958 година. Абсорбцията се осъществява при точно една и съща енергия на кванти, което води до силна резонансна абсорбция на гама квантите от атомните ядра в решетката на твърдото вещество, така че енергия не се губи при отката.
Мьосбауер ротор-експериментите обикновено използват източник на гама-лъчи, разположен в центъра на въртящ се диск. Гама-лъчите достигат до резонансен абсорбер, намиращ се на ръба на въртящия се диск. Неподвижен брояч, измерващ броя на неабсорбираните кванти, се намира извън въртящия се резонансен абсорбер. Когато дискът с абсорбера се върти, броят на неабсорбираните кванти, измерени от стационарния брояч извън ротационния диск, се увеличава.
Според обяснението, дадено съгласно приетото обяснение с „Доплеров ефект при фотони“, характерната резонансна честота на абсорбция на движещия се абсорбер, намиращ се на ръба на въртящия се диск, трябва да намалее поради релативистичното забавяне на времето, така че преминаването на гама-лъчите през абсорбера се увеличава, което впоследствие се измерва от стационарния брояч отвъд абсорбера.
Всъщност, резултатът от Мьосбауер (Mössbauer) ротор-експериментите се обяснява в действителност отново с динамичната трактовка на Шрьодингер (Schrӧdinger) – като следствие от енергийния обмен (при сблъсъка) между резонансните ядра във въртящия се абсорбер и гама-квантите. Фактически, процесът на абсорбция е моментен енергиен процес при стълкновението между гама-квант (с точно определена енергия) и атом от движещия се абсорбер, намиращ се в края (на ръба) на въртящия се диск. Когато абсорберът се върти, моментът на всеки атом на абсорбера се променя и енергията му става различна от необходимата точна „резонансна“ енергия при абсорбцията на гама-кванта.
Следователно, това е истинската причина, поради която преминаването на гама-квантите през абсорбера се увеличава при въртенето на диска, и впоследствие да бъде отчетен и по-голям брой гама-кванти от стационарния брояч извън абсорбера.
5. Относно експеримента на Kündig
за така нареченото „напречно Доплер-изместване“ (Kündig, 1963). Има различни съмнения относно даденото обяснение на експеримента. Например:
„Ние сме склонни да мислим, че наблюдаваното отклонение ΔЕ/Е от релативистичното прогнозиране не може да бъде обяснено с някаква инструментална грешка и по този начин представлява физически ефект. По-специално, предполагаме, че енергийното отместване на абсорбционната резонансна линия се индуцира не само от стандартния времеви ефект, но и от някакъв допълнителен ефект, пропуснат в момента, и вероятно свързан с факта, че резонансните ядра във въртящия се абсорбер представляват макроскопична квантова система и не могат да се считат за свободно движещи се частици.“ (Kholmetskii & all, 2008).
Всъщност, реалното обяснение на експеримента на Kündig е същото като даденото за Mössbauer ротор експериментите.
Можем да направим извода, че ефектът на Доплер е ефект при механичните вълни, които са вибрации на материята, на вибриращи частици материя в стационарното пространство. Електромагнитното поле заедно с гравитационното поле съществуват върху пространството и изкривяват пространството. Ето защо, електромагнитните лъчения са вибрации (трептения/ осцилации) на самото пространство – това са разпространяващи се в пространството енергийни пакети (кванти), а не вибриращи около стационарна точка материални частици, и следователно „Доплеровият ефект“ не е приложим за електромагнитното лъчение.
Нещо повече, заблудата „Доплер ефект при фотони“ е причинила други големи заблуди във физиката днес, като „ускоряващото се разширяване на Вселената“ и непотвърждаващия се от наблюденията „голям процент тъмна материя във Вселената“. Тези заблуди също намират своето обяснение, съгласно с представения в раздел 9 на публикуваната монография озаглавен „Тезис за поведението на електромагнитното лъчение в гравитационното поле на Вселената“.