Всички небесни тела (както и Земята) пътуват през време-пространството на Вселената заедно с изкривяването (свиването) на съседната, изкривена от самите тела (и принадлежаща към тях) време-пространствена област, която можем да наречем „близо до повърхността на небесното тяло“. Интензитетът на гравитационното поле „близо до повърхността на небесното тяло” остава практически един и същ по време на пътуването на небесното тяло през пространството, тъй като интензитетът на гравитационното поле се определя (доминира) от масата на небесното тяло. Характеристиките на всяко електромагнитното лъчение (дължина на вълната, честотатата, скоростта на електромагнитното лъчение във вакуум), зависи от интензитета на гравитационното поле (от плътността на средата) през която то се разпространява. Скоростта на електромагнитното лъчение (на светлината) във вакуум, във всяка конкретна локална време-пространствена област, съответства на интензитета на гравитационното поле в тази време-пространствена област. Следователно, по време на пътуването на небесното тяло през изкривеното от гравитацията пространство, постоянният интензитет на гравитационното поле “близо до повърхността на небесното тяло” определя постоянната “скорост на светлината във вакуум” там.
Следователно това е причината, поради която няма промяна в „скоростта на светлината във вакуум“, когато Земята се движи по своята орбита около Слънцето и заедно със Слънчевата система в Галактиката.
Това е причината, поради която експериментите, провеждани „близо до повърхността на Земята“, не могат да открият никаква промяна в „скоростта на светлината във вакуум“, при пътуването на Земята „през етера“, който се оказва, че е самото пространство.
Фиг. 9.2. Движението на небесните тела заедно с изкривяването на тяхната „собствена времево-пространствена област“
Някой може да каже, че скоростта на светлината във вакуум е една и съща за цялата Вселена – че тя е “фундаментална константа”. Това обаче е голяма заблуда, защото всъщност скоростта на светлината в „празното пространство” е различна в региони с различен интензитет на гравитационното поле. Както беше споменато, „ефектът на забавяне на времето на Шапиро” и „ефектът на аномалиите в ускоренията на космическите сонди „Пионер 10”, „Пионер 11”, „Галилео” и „Одисей”” са доказателство за тази реалност.
На базата на „Модела на физическата реалност във Вселената” представен в глава 9 на книгата “Специалната теория на относителността ─ най-голямата заблуда във физикатана 20-ти век“ е предложен в глава 10 „Тезис за поведението на електромагнитното лъчение в гравитационното поле”, който всъщност отхвърля възприетия от съвременната физика „постулат за постоянството на скоростта на светлината за всички инерциални отправни системи” и за “постоянството на скоростта на светлината за цялата Вселена”.
Драги търсачо на истината! Ще Ви бъде интересно да прочетете анализа на статията на Айнщайн „За влиянието на гравитацията върху разпространението на светлината“ (Айнщайн, 1911 г.), даден тук:
https://physics.bg/home/physics-problems/gravitational-redshift/analysis-of-einsteins-article-on-the-influence-of-gravitation-on-the-propagation-of-light-einstein-1911/
=> to the parent webpage /към основната уеб-страница/