1. Неопределеността в квантовата механика (в микросвета)
Ние знаем за принципа на неопределеността в квантовата механика (известен също като принципа на неопределеността на Хайзенберг). Въведен за първи път през 1927 г. от немския физик Вернер Хайзенберг, принципът на неопределеността гласи, че колкото по-точно е определена позицията на дадена частица, толкова по-малко точно може да се предвиди нейният импулс от началните условия и обратно.
Каква е причината за неопределеността?
С помощта на най-първичните физически константи, които ние създаваме (измервателните единици), имаме възможността да използваме математиката в областта на физиката!
Всички уравнения на теоретичната физика се основават на постоянните (непроменливи) измервателните единици в обхвата на уравнението. В уравненията на квантовата механика (отнасящи се за локалната време-пространствена област на микросвета), ние се опитваме да използваме измервателните единици, които сме дефинирани в нашата локална време-пространствена област от по-високо ниво.
Поради тази причина, неопределеността на измерателните единици на квантово ниво
всъщност определя неопределеността в уравненията за микросвета, който конструираме в нашата локална времево-пространствена област!
2. Неопределеността в макросвета (в глобалната физическа реалност във Вселената)
Можем да дефинираме „Локалната физическа реалност“ като локална време-пространствена област, където интензитетът на гравитационното поле е еднороден (еднакъв). Нека разгледаме време-пространствена област с равномерен (еднакъв) интензитет на гравитационното поле, където измервателните базови единици за време и дължина се определят с помощта на характеристиките на електромагнитното лъчение (честота, дължина на вълната, скорост във вакуум) – вижте приетите дефиниции от „ Международно бюро за мерки и теглилки” (BIPM). Всъщност, измерателните единици са нашите най-първични физически константи, които ние сме избрали.
Важен въпрос:
Какво ще се промени, ако интензитетът на гравитационното поле в тази локална време-пространствена област се промени, но остане еднакъв (еднакъв) във всички точки)?
Средата на разпространение на електромагнитните вълни е “свитото” от гравитационните сили пространство. Различният интензитет на гравитационното поле означава различна деформация на пространството и времето. Характеристиките на електромагнитното лъчение (честота, дължина на вълната, скорост във вакуум) зависят от плътността (свитостта) на средата на разпространение. Ако се промени средата на разпространение на електромагнитните вълни (ако се промени „свиването” на пространството) – тогава синхронно ще се променят и характеристиките на електромагнитното лъчение разпространяващо се в пространството. Това означава, че честотите и дължините на вълните на електромагнитното лъчение в целия електромагнитен спектър ще се променят синхронно; това означава, че свойствата на атомите ще се променят в синхрон. Следователно мерните единици ще се променят – също в синхрон, тъй като те са дефинирани чрез характеристиките на електромагнитното лъчение. Физическите константи (като скоростта на светлината във вакуум) също ще се променят. Ако обаче измерим променените физически константи (в разглежданата време-пространствена област), посредством променените измервателни единици (дефинирани отново там) – ще получим отново същите числени стойности, защото законите на физиката остават едни и същи. С други думи, цялата физическа реалност ще се промени в синхрон, но ние няма да можем да измерим (и определим) тази промяна.
Следователно възприемането на „абсолютността” ще бъде перфектно, а заблудата ще бъде „неопровержима”!
„За да обобщим, трябва да дефинираме, че в нашата локална физическа реалност (с приблизително еднакъв интензитет на гравитационното поле) съществува:
– възприемане на локалната абсолютност на фона на глобалната относителност във Вселената; т.е.
– възприемане на пълна локална (местна) неопределеност, на фона на цялостната неопределеност в макросвета (на ниво на Вселената).“ (Sharlanov, 2012b).
От друга страна, ние получаваме информация от Вселената само чрез електромагнитното лъчение. Електромагнитните сигнали пътуват до Земята за неопределен период от време (единицата за време се променя по време на пътуването), преминават неопределено разстояние в изкривеното пространство на Вселената (където единиците за дължина и време се променят по време на пътуването по неопределен начин) … т.е. с неопределена скорост.
Следователно, можем да обобщим:
„Неопределеността на макросвета се състои във факта, че не можем да измерим или изчислим в нашата локална време-пространствена област (където единиците време и дължина се определят чрез характеристиките на електромагнитното излъчване):
– нито промяна на дефинираните от нас единици,
– нито промяната на всички наши локални физически константи,
защото всички те се променят в перфектен синхрон с промяната на цялата физическа реалност.
Също така можем да съдим само приблизително, но не можем да измерим или изчислим каквато и да е промяна във физическата реалност в друга отдалечена време-пространствена област с различно ниво на свиване/разширяване на време-пространството, тъй като мерните единици там са неопределено различни. ” (Sharlanov, 2012a).
Теоретичната физика използва математически модели и абстракции на физически обекти и системи. Но тя има своите граници на приложимост. Както беше подчертано, за да бъде валидно едно уравнение на теоретичната физика, е необходимо използваните в него измервателни единици да бъдат константи и непроменливи в обхвата на действие на това уравнение. Когато използваме измервателните единици определени на повърхността на нашата малка планета, където интензитетът на гравитационното поле може да се различава значително от интензитета в някой друг отдалечен регион на Вселената, можем само да се заблудим, че получените решения на тези уравнения ще съответстват на реалността, тъй като измервателните единици там ще бъдат неопределени.
Всъщност, в региони, където гравитацията се различава извънредно много в сравнение с гравитацията на нашата малка планета, връзките между физическите величини (известните физични закони) най-вероятно ще са доста различни – това са местата на така наречената „сингулярност“.
Като логично следствие от представения „Модел на неопределеност на Вселената“ е формулиран „Тезисът за поведението на електромагнитното лъчение в гравитационно поле“ (в глава 10 на книгата “Специалната теория на относителността ─ най-голямата заблуда във физиката на 20-ти век“), която всъщност отхвърля „постулата за постоянството на скоростта на светлината за всички инерционни отправни системи и за цялата Вселена”.
=> към страницата ТЪКАНТА НА ВСЕЛЕНАТА