Анализ на влиянието на гравитацията върху разпространението на светлината в райони с по-слаба гравитация

Като пример за регион с по-слаба гравитация – това е регионът „близо до повърхността на Марс“, където силата на гравитацията е около 9 пъти по-слаба от тази в района „близо до повърхността на Земята“.

Както вече споменахме, в различните региони на Вселената нивото на свиване/разширяване на време-пространството е различно в зависимост от силата на гравитационното поле. По този начин характеристиките на електромагнитното поле и електромагнитните свойства на атомите се променят с промяната на интензитета на гравитационното поле. В райони с по-слабо гравитационно поле, електромагнитните вълни вече няма да бъдат толкова потискани от гравитацията – те ще осцилират по-свободно (по-лесно). Това означава, че те ще трептят с по-висока честота v“времевият период” на електромагнитните трептения ще бъде с по-кратка продължителност. Също така, и “пространственият период” (дължината на вълната λ) на електромагнитните трептения ще бъде по-голям (те ще “скачат” с по-голяма дължина на вълната). Тази логика съвпада и с идеята на общата теория на относителността (както и със следните три следствия):

Първата следствие е, че в региони със слабо гравитационно поле времето тече/минава по-бързо. Това означава, че така дефинираната „секунда“ ( по начина както е дефинирана основната единица време в Международната система от единици) ще бъде по-кратка, тъй като продължителността на точно същия брой „времеви периоди“ Ns_s на същото избрано от нас „стандартно електромагнитно лъчение“, ще бъде по-кратка (честотата му е станала по-висока). С други думи – „секундата” ще бъде с по-кратко продължителност на същия брой трептения, но трептенията са станали по-бързи. За по-кратката „секунда“ всяко отделно електромагнитно лъчение от електромагнитния спектър ще има съответно същия брой периоди Ns_i, тъй като ефектът на гравитацията е върху целия електромагнитен спектър на електромагнитните вълни (честотите им на трептене съответно ще бъдат по-високи).

Отново ще споменем, че увеличението на честотата може да бъде засечено само ако използваната базова единица за време е дефинирана в регион с различна (по-силна) гравитация. В противен случай (ако използваме единицата време, дефинирана в същия регион) – няма как да получим различно число в резултат на измерването на честотата. Това се дължи на „кръговата препратка“, както беше споменато в предната подстраница. Това означава, че ако използваме новопроменената единица време (дефинирана като продължителност на същия брой трептения Ns_s на повишената честота), тогава резултатът, получен от измерването на честотата на същото електромагнитно излъчване, ще има същото реално номер. Освен това, това отново е вярно за всяка честота от целия електромагнитен спектър! С други думи, не можем да определим никаква промяна в честотата, като използваме базовата единица време, дефинирана в същия регион с по-слаба гравитация, която ще бъде синхронно променена.

Второто следствие е, че в региони с по-слабо гравитационно поле дефинираната чрез характеристиката на електромагнитното лъчение (чрез дължината на вълната) базова единица за дължина „метър“ ще стане по-дълга – като сбор от дължините на точно същия брой Nm_s, но на уголемени/удължени, (по-свободни от гравитацията) дължини на вълните на същото „стандартно електромагнитно излъчване“, което сме избрали.

Отново трябва да се отбележи, че увеличаването на дължината на вълната на всяко електромагнитно излъчване в областта с по-слаба гравитация, може да бъде открито само ако използваме единицата за дължина, която е дефинирана в област с различна (по-силна) гравитация.

Третото следствие отново е повече от очевидно. Това е, че в региони с по-слабо гравитационно поле действителната скорост на светлината във вакуум (скоростта на електромагнитното излъчване във вакуум) ще бъде по-висока, тъй като честотите ν и дължините на вълните λ са увеличени (c = λν). Новата по-висока скорост отново ще важи за целия електромагнитен спектър – тя отново ще бъде локална физическа константа.

Това означава, че светлината от звездите пътува до нас с по-голяма скорост от скоростта на светлината във вакуум за време-пространствената област „близо до повърхността на Земята“, а при измерване на времето на повърхността на Земята ‒ всъщност:

Отдалечеността на звездите от нас във времето е по-малка – звездите са по-близо, отколкото сме си мислили…

Тук трябва отново да подчертаем, че ако измерим скоростта на светлината във вакуум, използвайки базовите мерни единици за време и дължина, дефинирани в същия регион и по същия начин, както са дефинирани в системата SI, ще получим отново точно същата числена стойност за скоростта на светлината във вакуум. Това е така, защото използваме синхронно променените мерни единици – „по-къса секунда“ (чрез фиксиране на продължителността на същия брой Ns_s „периоди от време (1/v)“) и „удължен метър“ (чрез фиксиране на дължината на същият брой Nm_s „пространствени периоди (λ)“.

В резултат на това няма начин да не успеем да получим отново точно същата числена стойност за действително по-високата скорост на светлината във вакуум (c=Ns_s/Nm_s=299,792,458) … и това отново е пример за „кръгова препратка/референция“!

Какво може да е доказателството, че скоростта на фотоните във вакуум (скоростта на всяко електромагнитно лъчение) се увеличава в региони със слаба гравитация? Можем да използваме контролирани транспондери на борда на космически сонди, които са достигнали границата на Слънчевата система (регион със слабо гравитационно поле). Ако изчислим времето за пътуване на комуникационните електромагнитни сигнали (въз основа на заблудата за фундаменталното постоянство на скоростта на електромагнитното лъчение във вакуум във всеки регион с какъвто и да е интензитет на гравитационното поле), ще регистрираме, че комуникационните електромагнитни сигнали ще се върнат по-рано от така изчисленото очаквано време за пътуване. Това е така, защото електромагнитните сигнали са пътували в региони с по-слаба гравитация, където скоростта им е по-висока от погрешно приетата от нас „постоянна скорост на светлината във вакуум за цялата Вселена“. По този начин погрешно ще регистрираме забавянето на космическата сонда… и някой може да заключи погрешно, че е причинено от обратно привличане към Слънцето… Между другото, знаем за “необяснимите” аномалии в ускоренията на космическите – сонди „Пионер 10”, „Пионер 11”, „Галилео” и „Одисей”, което всъщност доказва правотата на представената логика.

„очакваното време за пътуване на комуникационните електромагнитни сигнали (въз основа на постоянството на скоростта на електромагнитното излъчване) между космическия кораб и Земята се оказва много повече от реалното време за пътуване. Така че регистрираме обратно привличане (ускорение) на кораба към Слънцето. (Sharlanov, 2011).

Тук трябва да подчертаем, че говорим за скоростта на разпространение на вибрациите на електромагнитното поле – увеличаването на скоростта на светлината във вакуум при навлизане в областите с по-нисък интензитет на гравитационното поле не означава увеличаване на скоростта на материалното тяло ( като космическата сонда)! ОТКРИВАНЕТО на подобни зависимости е предмет на бъдещи изследвания във физиката!

Като логично следствие от представения „Модел на неопределеността на Вселената“ е формулиран и „Тезиса за поведението на електромагнитното излъчване в гравитационното поле“ (в глава 10 на книгата), която всъщност отхвърлят „постулата за постоянството на скоростта на светлината за всички инерциални отправни системи и постоянството на скоростта на светлината във вакуум навсякъде във Вселената”.

p.s.: Логиката как „Теорията на всичко” се оказва „Теория на нищото” е представена на ТАЗИ подстраница!

=> към страницата “Влиянието на гравитацията върху разпространението на електромагнитното лъчение и върху електромагнитните свойства на атомите”