Некоректността на формулите в статията на Айнщайн „За влиянието на гравитацията върху разпространението на светлината“ (Einstein, 1911), е дискутирана на страницата, където е анализирана статията.
Представената в горните страници логика за влиянието на гравитацията върху разпространението на електромагнитното лъчение (в региони с еднородно гравитационно поле, в региони с по-слаба гравитация и в региони с по-силна гравитация), напълно съвпада с възгледите на привържениците на космологичната теория за “Големия взрив”:
„Нека разгледаме поведението на електромагнитното излъчване, разпространяващо се към „черна дупка“. С увеличаване на интензитета на гравитационното поле честотата на електромагнитното излъчване пада (до нула), дължината на вълната се скъсява (до нула) и следователно скоростта на електромагнитното излъчване спрямо вакуума (към неподвижното пространство) пада (до нула). И така, с разпространението на електромагнитното лъчение към „черната дупка” – електромагнитното лъчение се превръща в неподвижно нищо (изчезва в „нищо”). Нека сега разгледаме поведението на електромагнитното излъчване, което излиза при определени условия от „черна дупка“. В такъв случай регистрираме раждането на фотони (енергия) от нищото, но по-конкретно – раждането на частица от „нищото“.
Следователно какво е Големият взрив – може би е раждането на материята на Вселената от „глобална черна дупка на Вселената“, което всъщност е „раждането на материята и енергията на Вселената от „нищото“. ” (Sharlanov, 2012b).
В този смисъл „Теорията на всичко” се оказва „Теория на нищото”…
=> към уеб страницата “ТЪКАНТА НА ВСЕЛЕНАТА“